Снимка: Marjan Lazarevski/flickr
Много е вероятно на една ръка разстояние от вас да има мобилен телефон. Може дори да четете тази статия от такъв или пък наскоро да сте говорили по телефона или да сте изпращали съобщение.
Според Световната здравна организация, по света има почти 7 милиарда телефона. Очевидно се нуждаем и зависим от телефоните си, но все още има въпроси за безопасността им.
Съд в Италия наскоро отсъди на 57-годишен мъж държавна пенсия в размер $500, месец след като според него служебният му телефон му е докарал мозъчен тумор. Роберто Ромео казва, че е използвал телефона си по четири часа на ден през последните 15 години.
Макар съдът изглежда да признава поне частична връзка между телефоните и риска за здравето, учените се колебаят.
Мобилните телефони използват радиочестотна радиация (RF) за изпращането на сигнали. Радиочестотната енергия е форма на електромагнитна радиация, която може да бъде йонизираща или нейонизираща. Йонизиращата радиация включва рентгеновите лъчи, които са доказано опасни; за нейонизиращите лъчи обаче все още няма заключение.
Неврохирургът д-р Санджай Гупта отдавна гласно изразява мнението си за телефоните. „Нейонизиращата радиация не манипулира електроните и не унищожава ДНК. По-скоро е като много слаби микровълнови вълни. За кратък период от време, тези микровълни не са опасни, но в дългосрочен план нещата може да са различни. И все пак, на кой му се нрави идеята за микровълни, макар и слаби, непосредствено до главата му по цял ден?“
През 2016г учени от САЩ са изложили плъхове на RF радиация в продължение на 9 часа на ден, седем дни в седмицата. От резултатите излиза, че плъховете са изложени на по-голям риск от рак на мозъка и сърцето. За сравнение, контролните плъхове, които не са били изложени на радиация, не са развили никакви тумори.
Макар резултатите от изследвания върху плъхове да не са директно сравними с ефекта върху хората, това дава на учените повече информация за RF.
В миналото, други изследвания са произвели различни резултати:
- Скорошни изследвания и проучвания са поставили под въпрос това дали нейонизиращата радиация от мобилните телефони може наистина да увреди ДНК. Експеримент с плъхове от май 2016г е показал, че у получилите най-големи дози радиация се наблюдава най-много увреждане на ДНК. През 2015г анализ на научна литература открива, че RF има увреждащ ефект върху живите клетки и ДНК.
- Консорциум от учени от 13 държави е разгледал анкетни карти, попълнени от ползващи мобилен телефон. Повечето анализи показват, че няма увеличаване на честотата на развитие на рак на мозъка или централната нервна система във връзка с повишената употреба на телефон.
- Групово изследване в Дания е сравнило разпечатките на 358 000 потребители с информация за рак на мозъка от националния раков регистър. Не е открита връзка между използването на телефон и различни видове рак.
- Две изследвания от Швеция пък показват повишен риск от рак на мозъка при хора, които започват да използват мобилен телефон преди 20-годишна възраст.
Националният раков институт посочва, че изследванията могат да се разминават поради различни фактори, включително неточни доклади, промяна в типа на телефоните и факта, че ракът на мозъка се изучава трудно заради високата смъртност.
Именно поради противоречащите си изследвания, Световната здравна организация класифицира RF като „вероятно карциногенна за хората“.
Потенциално решение
Учени от университета Дрексел и Корейския институт по наука и технология може би са на прав път. Екипът е изобретил наноматериал, съставен от тънък слой MXene, който предпазва устройството от „електромагнитно замърсяване“. Това са електрическите сигнали, идващи от телефоните, телевизорите и други устройства.
Материалът предпазва джаджите, като ефективно блокира електромагнитните емисии.
„За да може всички тези електронни компоненти да работят, без да се смущават един друг, щитовете трябва да са тънки, леки и лесни за прилагане на устройства с различни размери и форми. Смятаме, че MXene ще бъде следващото поколение защитен материал за преносими и гъвкави електронни устройства.“ – казва главният автор Юри Гогоци.
